Ах, този мол…
Автор: admin | Публикувано в: "Дните" 2010
… беше темата на последната журналистическа вечер от „Дни на свободното слово 2011″. Филмът „Чешка мечта“ беше много показателен в това отношение. След като разбрахме, че някой хора не си спомнят как са прекарвали уикендите си преди да се появят моловете; че някой хора, когато се ядосат, ходят там, за да се успокоят; че не могат да не купят нещо, когато то е на изгодна цена, защото „може пък да потрябва“ се замислихме от къде произтича това явление, което нарекохме „молахолия“.
Оказа се то си има исторически предпоставки. Например по времето на комунизма е имало недостиг на много стоки от първа необходимост в това число и храни и сега, когато такъв недостиг вече няма, хората не могат да се разделят със „страха“, че „тези хубави неща ще изчезнат“ и купуват ли купуват. Това до известна степен обяснява „молахолията“ на по-възрастните или както един от героите във филма каза: “ какво да правим ние възрастните освен да ходим по магазините“.
Има и друга версия, която бихме преписали на поколението в 30-40-те – когато цял ден седиш затворен в офиса, вършейки работа, която не ти е приятна (периодично има статистики, че голям процент българи не харесват работата си) с хора, които не са ти приятни и така прекарваш всеки свой ден година след година и защо? За пари. Или по-точно не за парите сами по себе си, а защото трябва и да ядеш нещо, нали (да не говорим за частните уроци на децата)? Така хората сякаш искат да си докажат, че това мъчение си струва, защото могат да идат в мола и да пръснат сумати пари. И само пилеенето на пари за не(чак толкова)нужни неща оправдава дългите часове в офиса.
А как си обяснявате „молахолията“ младите? „Еми, като гледат своите родители, баби и дядовци, че само ходенето по молове и пазаруването им е забавление те какво да правят?“. За младото поколение в ранните 20 обаче историческите предпоставки отговорни за „молахолията“ на по-вързастните не са валидни: „Моловете са лъскави и американски. Главните героини от „Ориндж каунти“ и „Госип гърл“ ходят там. В моловете и в клубовете преминава целият им социален живот, който както знаем е единственият им живот.“
Разбира се, темата едва ли се изчерпва само с тези мнения…
