Създаването на израелски заселнически селища противоречи на Женевската конвенция за правата на човека  в частта й където се казва, че „Държавата окупатрока няма право да депортира или премества част от своето гражданско население на завзетата от нея територия“ (чл. 49 / ал. 6).

Затова организацията Палестинската национална инициатива ( http://www.almubadara.org/new/english.php ) започва кампанията „Свобода за Палестина“ (http://www.palfreedom.com/en/) , която цели да събере 1 милион подписа до 1 август срещу незаконните израелски заселнически селища, които да бъдат внесени в съда в Страсбург и на сесията на ООН, където се очаква още страни да признаят Палестина за суверенна и независима държава.

Ето още инфо по темата:

Официалната израелска позиция: http://www.mfa.gov.il/MFA/Israel+Ministry+of+Foreign+Affairs.htm

Официалната палестинска позиция: http://www.nad-plo.org/listing.php?view=facts_col-sett

Официалната позиция на ООН: http://www.ochaopt.org/

Официалната българска позиция: http://www.palfreedom.com/en/media/#31

Можете да се подкрепите петицията тук: http://www.palfreedom.com/en/your-voice/

… беше темата на последната журналистическа вечер от „Дни на свободното слово 2011″. Филмът „Чешка мечта“ беше много показателен в това отношение. След като разбрахме, че някой хора не си спомнят как са прекарвали уикендите си преди да се появят моловете; че някой хора, когато се ядосат, ходят там, за да се успокоят; че не могат да не купят нещо, когато то е на изгодна цена, защото „може пък да потрябва“ се замислихме от къде произтича това явление, което нарекохме „молахолия“.

Оказа се то си има исторически предпоставки. Например по времето на комунизма е имало недостиг на много стоки от първа необходимост в това число и храни и сега, когато такъв недостиг вече няма, хората не могат да се разделят със „страха“, че „тези хубави неща ще изчезнат“ и  купуват ли купуват. Това до известна степен обяснява „молахолията“ на по-възрастните или както един от героите във филма каза: “ какво да правим ние възрастните освен да ходим по магазините“.

Има и друга версия, която бихме преписали на поколението в 30-40-те – когато цял ден седиш затворен в офиса, вършейки работа, която не ти е приятна (периодично има статистики, че голям процент българи не харесват работата си) с хора, които не са ти приятни и така прекарваш всеки свой ден година след година и защо? За пари. Или по-точно не за парите сами по себе си, а защото трябва и да ядеш нещо, нали (да не говорим за частните уроци на децата)? Така хората сякаш искат да си докажат, че това мъчение си струва, защото могат да идат в мола и да пръснат сумати пари. И само пилеенето на пари за не(чак толкова)нужни неща оправдава дългите часове в офиса.

А как си обяснявате „молахолията“ младите? „Еми, като гледат своите родители, баби и дядовци, че само ходенето по молове и пазаруването им е забавление те какво да правят?“. За младото поколение в ранните 20 обаче историческите предпоставки отговорни за „молахолията“ на по-вързастните не са валидни: „Моловете са лъскави и американски. Главните героини от „Ориндж каунти“ и „Госип гърл“ ходят там. В моловете и в клубовете преминава целият им социален живот, който както знаем е единственият им живот.“

Разбира се, темата едва ли се изчерпва само с тези мнения…

Говорейки за зората на свободната преса у нас, гостът ни сподели, че „първото схващане за свобода на словото бяха партийните вестници на опозицията“. Те не защитават обществения интерес, защитават позицията на съответната партия, но били смятани за първото свободно слово у нас.

Къде са границите на свободното слово? “ Сами си ги слагаме, когато разберем, че освен субект сме и обект на свободното слово.“, което по думите на Крум Благов изисква някакво „етично пълнолетие“.

Тъй като темата беше „Свободата на словото срещу другите свободи в медиите“ нямаше как да не обърнем внимание и на използването на камери в разследващата журналистика наприемер. СРС-та ли са журналистическите диктофони попитаха от публиката. „Не, защото СРС-тата събират информация за съда, журналистът събира информация за обществото.“

Гостът ни даде и един пример за ползата от скритите камери в защита на обществения интерес: „Отивам в аптека и искам да проверя дали продават фалшиви лекарства. Не мога да кажа, че съм журналист, защото никога няма да разбера това, което искам. Ще ме пратят при ПР отдела, който знаете какво ще ми каже. Затова отивам под прикритие и разбирам, че, да, продават фалшиви лекарства. Това може и да е достатъчно, за да кажа на приятелите си „Тук продават фалшиви лекарства“, но когато ще го казвам по телелвизията, пред цялата българска общественост ми трябва някакво доказателство, например запис.“

На финала попитахме  „Уикилийкс разследваща журналистика ли е, тъй като голяма част от хората зад сайта са такива по професия? Освен хакери.“  Крум Благов отговори: „Не. Това е публично оповестяване на държавен архив. Медиите не просто представят факти, те ги и интерпретират. Което Уикилийкс не прави.“

От него научихме, че противно на масовото схващане, протести в Арабския свят има от много време. Едва сега те ескалираха и привлякоха вниманието на Запада, но и протестите и проблемите, от които произтича недоволството, са налице от преди.

За ролята на социалните мрежи/медии той каза, че я смята за доста надценена и подкрепи твърдението си с това, че най-масовите протсеси се случиха, когато социалните мрежи вече бяха недостъпни. Гостът ни беше скептичен и по отношение на мотивите на Запада да се намеси: „Ако наистина го правеха, за да защитят човешките права, (във връзка с кървавото потушаване на протестите – бел. авт) то защо се намесиха чак месец по-късно след най-кървавия протест?“

Конспиративните теории

По време на дебата се чуха и няколко интерпретации на събитията, които силно ни развълнуваха:

1. Напрежението в Арабския свят цели да дестабилизира / да попречи на консолидацията на ЕС като създава напрежение по границите му и го изправя пред въпроса с бежанския поток. И разцентрова опорната за ЕС ос Франция-Германия, тъй като двете държави имат разногласия по въпроса за Арабската пролет и как да процедира ЕС в тази ситуация.

2. Удърът срещу Либия е удър срещу плановете на Кадафи да създаде единна африканска валута, което би оказало голямо влияние върху световната икономика.

3. Историята показва, че от финансова криза се излиза с война – пример: Втората световна война. Отново имаме финансова криза значи…

4. Въпреки че за Мубарак се знае, че поддържа топли връзки със САЩ, някой изследователи смятат, че той е престанал да им бъде удобен и те са решили да го подменят с друг.

Медийното отразяване

Тема, която нас като студенти на ФЖМК  много ни интересува, е как едни и същи събития са поднесени на аудиторията в различните държави. Оказа се например, че френските медии почти не са обърнали внимание на ролята на Франция в конфликта. Новината е била съобщена няколко дни след решението и само между другото. Получава се и парадоксът, че ние знаем повече за външната политика на Франция по въпроса, отколкото французите, а испаноезичните медии (и в Лат. Америка) са били много по-благосклонни към Кадафи, отколкото англоезичните например.

Следва продължение…

Гостът ни започна дебата с цитат от книгата на Стенли Фиш „Няма такова нещо като свободно слово и това е добре“, където авоторът вижда в абсолютното свободно слово липса на отговорност и нарушаване на другите човешки права, една тема, за която ще поговорим по-обстойно с Крум Благов на 4-ти май. За пример Фиш дава убидите към малцинствата, но това твърдение може да бъде отнесено и към случая с „течовете“.

Самият Спасов определи Уикилийкс като добър механизъм за проветряване на системата и каза, че е оптимист за бъдещето на сайта. Попитан дали смята, че хубавата идея на Асанж може да се изроди в нещо много вредно, той не скри опасенията си, че, да, такъв вариант има, но то такъв вариант винаги има. Той обаче каза, че не смята, че Асанж ще си позволи такава грешка.

Гостът ни направи и паралел с разкритията на РЗС и в. „Галерия“. „Зад тях прозира политическата полза, която този „теч“ цели, Асанж и екипът му внимават да не бъдат използвани“ бяха думите му. Според него разкритията за България ще окажат по-голямо влияние в страната, отколкото разкритията за САЩ в световен мащаб и това може да бъде началото на дълго чакана промяна.

На въпроса кой стои зад Уикилийкс Орлин Спасов отговори с „всички ние“ и обуслова действията и мисията на Асанж с идеологията на хакеризма.

„Дни на свободното слово“ продължават и тази вечер с дебат по темата „Арабският свят – ами сега?“ с гост Мариян Карагьозов.

3-ти май е обявен за Световен ден на свободната преса от ЮНЕСКО през 1993г. От тогава насам всяка година на този ден светът чества фундаменталните принципи на свободната преса, анализира свободата на пресата и отдава почит на загиналите в изпълнение на служебноя си дълг журналисти.

Дата не е избрана случайно – тогава е годишнината от представянето на Declaration of Windhoek на семинара „Промотиране на независима и плуралистична африканска преса“ в Windhoek, Намибия, 29-04 – 0305. 1991г.

Текста на декларацията можете да прочетете тук : http://www.un.org/en/events/pressfreedomday/windhoek.shtml

Тази година празненствата по повод 3-ти май ще бъдат във Вашингтон, а темата на семинара ще бъде „Медиите на 21 век: нови хоризонти, нови бариери“.

Официална страница на събитието: http://www.unesco.org/new/en/communication-and-information/flagship-project-activities/world-press-freedom-day/programme/21st-century-media-new-frontiers-new-barriers/

Как ще отбележат Световния ден ан свободната преса в Прищина:

http://www.facebook.com/notes/inc-rrjeti-i-radiove-lokale-qendra-e-pavarur-e-lajmeve-te-kosoves/prishtina-marks-3rd-of-may-world-press-day/10150177872388052?ref=nf

Как ще отбележим Световния ден на свободната преса в България: с дебат по най-актуалната тема  в момента (освен смъртта на Осама бин Ладен) за събитията в Арабския свят.

Повече за продгамата на „Дни на свободното слово“ – тук: http://svobodno-slovo.com/%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D1%82%D1%83%D0%BA-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-2011/

Срещаме Ви с него в сряда, на 02.05, от 19 ч. – в рамките на седмите „Дни на свободното слово“.

Хан: Каква е цената на свободата на словото в медиите? Да коментирате икономическите фактори, които един журналист трябва да преодолява, политическите фактори…

Благов: Вижте, първо – свободата на словото не се отнася само до журналистите; тя се отнася за всички хора, а свободата на печата се основава на свободата на словото. Това е една от основните свободи, които гарантират демокрацията, и тя е в основата на всички други свободи. А, колкото до това, което медиите трябва да преодоляват: в интерес на истината, у нас има доста добри предпоставки упражняване на свободно слово. Вчера бях на една конференция, на която участваха сърби, македонци и унгарци. При тях положението е доста по-лошо, отколкото при нас. В Унгария сега има един нов закон, който влезе в сила от Нова година, за който те много говорят. Разбира се, ние не знаем подробности, но там, при тях, има един съвет за медиите, подобен на нашия СЕМ, само че той отговаря за всички видове медии – не само за радиото и телевизията – и ги контролира. В него министър-председателят назначава председателя на съвета, а мнозинството в парламента го избира. При нас, първо, такъв съвет няма, и второ, доколкото Съвета за електронни медии, там е направено, така че да има различни квоти и да не може една партия да доминира и да си назначава удобен съвет. Така че в България, в това отношение, сме доста облагодетелствани – не може да се каже, че има груб диктат на политиците над медиите. А по-скоро има известни проблеми, които са свързани, на първо място, с даването на интервюта. Модерната форма на цензура – това е да не ти дават интервюта, да не те качват в самолета на президента или премира. Например някога, когато издавахме „Репортер 7″, за нас никога нямаше място в делегациите, които заминаваха на най-високо равнище в чужбина. Защото там се канеха само удобните медии. Но това е така във всички страни, даже този израз – „Съвременната форма на цензура е отказа от интервю“ – е всъщност на един журналист от BBC. А нашите политици искат да не ум бъдат задавани неудобни въпроси. Последният такъв случай е от вчера (бел. авт. – 29.05) , когато Бойко Борисов каза, че няма да отговаря на провокационни въпроси. Те искат да говорят само по темите, които те си избират. И затова виждат в медиите приятелски и неприятелски разположени. Но съвършено ясно е, че правителството и политиците, най-вече управляващите политици, са едни от основните генератори на новини, защото те вземат решенията. Така че медиите, които се показват услужливи към тях, получават повече информация, и така се получава един съюз, в който тези, които критикуват, знаят повече, съответно – дават повече новини на публиката. Това е начинът, по който политиците въздействат в момента върху медиите, основно. Другият лост за въздействие – той е икономическият лост, използва се преди всичко от бизнеса, макар че вчера един от изследователите – Иво Инджов – каза, че трябва да се потърси връзката между фондовете, които правителството разпределя, да кажем  – от европейските средства, и благоразположението да съответната медия към властта. Тоест, той искаше да каже, че срещу това, че сключват договори за медийно партньорство и получават някакви пари от правителството, от различни министерства и държавни агенции, някой от медиите може би, може би са по-благосклонни към управляващите – но това е само предположение. Това, което със сигурност може да се каже е, че бизнесът като големите компании, които дават реклами, са свещени крави за съответните медии. Всъщност, давайки реклама, те си купуват медиен комфорт, защото в никакъв случай неблагоприятни за тях факти не се съобщават, или ако съобщаването им е неизбежно, поне се коментират в най-благоприятна светлина: дава им се думата само на тях, лошите новини се поднасят… лошото се подценява, а всичко добро се изтъква.

Хан : Вие говорите за класически медии – за печат, за радио, телевизия – където има редакционен колектив, много хора са филтър на информацията, и преди всичко това е една търговска организация. Коментирайте свободата на словото, независима от икономически и политически фактори, в интернет, защото там екипите са доста по-малки, често нямат търговска цел, няма банери, и за да се списва един интернет вестник мотивите могат да бъдат общественополезни.

Благов : Да, съгласен съм: много хора виждат изхода от икономическото въздействие върху медиите, в интернет. На първо място, действително е много лесно, особено за разследващите журналисти, да поднасят своите разследвания по този начин, и някои хора го правят. Аз познавам вече няколко души, да кажем  Асен Йорданов, единият от синовете на Недялко Йорданов, Иван Рачев, синът на Никола Рачев, който беше доцент във факултета по журналистика, Люба Манолова – те имат сайтове, в които публикуват. Дори, друга конференция, на която бях през този месец, на фондация „Фридрих Науман“, беше посетена от новото американско аташе по печата, една млада дама, като всички американски дипломати знаят български, тя каза, че това е спасението. Аз обаче съм малко скептичен, по две причини. На първо място, особено за разследванията се изисква време и средства – средства за да се пътува, средства за да се получава информация, тъй като дори повечето от публичните регистри имат такси за ползване на информацията в тях, и един сериозен журналист би трябвало по някакъв начин да финансира своите разследвания, дори и събирането на информация. За да имате добра информация, дори и да сте интернет-медия, трябва да сте абонирани за агенции, трябва да имате сигурни информационни източници. Засега аз не виждам да има възможност за финансиране на такива сайтове. Те обикновено копват и качват чужди новини, дори чужди материали: съвсем скоро сайтът razkritia.com пусна един мой материал, който беше във вестника излязъл същия ден, и аз попаднах случайно на него, и им написах един много строг мейл, че им давам трийсет минути да го махнат, и те го махнаха. Младежите, които работят в тези сайтове, работят за мизерни пари, говоря за новинарските сайтове, а все пак това не е само въпрос на средства за преживяване, това е въпрос на професионален престиж. Така че не мисля, че в сегашния си вид интернет пространството е начинът да се избегне натиска върху медиите. Втората причина, поради която съм скепричен, това е именно начинът, по който се правят нашите интернет-медии, тъй като няма необходимият финансов и човешки ресурс, просто се вземат материали от другаде, и се качват. А това е незаконно – правилният начин е да посочиш линк, където може да се прочете съответната информация или съответния материал.

Хан : Добре, тогава коментирайте автоцензурата, която се налага. Дали автоцензурата е по-силна, когато един журналист пише за класическа медия с редакционен колектив, или когато пише в интернет от свое име.

Благов : Първо, аз смятям, че автоцензурата е до известна степен полезна, нашата тема в сряда ще бъде неслучайно „Свободата на словото срещу другите свободи“. По принцип, в многобройните дела срещу журналисти, част от които нашата фондация е обобщавала, са причинени именно от някои злословия, които създават много лош имидж на професията. Ние не трябва да разглеждаме свободата на словото само като субекти – тоест, да говорим свободно. Ние трябва да я разглеждаме и като обекти. Ако по Ваш адрес започнат да говорят каквото им скимне, неверни неща, обидни неща, позорни неща, ще видите колко е неприятно, и изведнъж ще се замислите за границите на свободата на словото. По принцип, в тези дела съдилищата казват така: свободата на словото трябва да се упражняват дотам, докъдето тя не накърнява други свободи, и права, като правото на чест и достойнство, правото на личен живот и т.н. Човек все пак трябва си дава сметка какво може и какво не може. За съжаление, основно в интернет-сайтовете, а също така и от така наречените „жълти вестници“, е пълно със злословия, които не са подкрепени от никакви доказателства. Общо взето, информацията е източник „една жена ми каза“ – агенция „ЕЖК“. Това е добрата автоцензура. Лошата автоцензура, според мен се налага от редакторите. Защото, един път – два пъти като ти съкратят името на някоя фирма или на някой човек, към който редакцията има някакви ангажименти, ако ти го направих още веднъж, още веднъж го предложиш този материал преди той да излезе в публичното пространство – или правиш някаква демонстрация, или си незрял човек, който не разбира границите да позволеното в своята редакция. И затова хората, особено когато са млади, започват да се съобразавят. Сега, аз съм на мнение, че жертва на това са повече младите журналисти, които нямат авторитета и тежестта да настояват на своето мнение, и просто бих ги посъветвал всекидневно да разговарят по този въпрос със своите радактори. Защото това е ужасно деморализиращо, ужасно деморализиращо, и ние малко по малко трябва да направим, хайде да не е публична дискусия, сред хората, но в нашата професионална общост, да стигнем до принципите на редактиране, които в науката са съвсем точно определени. Когато ние задраскваме важни неща от материала на автора, би трябвало да му се обадим и да го питаме когато слагаме в устата му думи, които той не е казвал – също; за съжаление, това невинаги се прави. Просто трябва да се налагат професионалните стандарти, защото това в въпрос не само на журналистика, това е и въпрос на етика.

Хан : Тогава, ще Ви попитам за някои етични фактори, които влияят на свободата на словото. Да ми дадете може би пример с някой морален казус, който е възпрепятствал журналист да поведе разследването си в определена посока, да го завърши, или изобщо да го проведе.

Благов : Вижте, такива казуси има много в практиката на етичните комисии, като по-активна е етичната комисия за електронните медии, защото там нещата са по-добре регламентирани: има Закон за електронните медии, има Съвет за елекронните медии. Ще Ви дам един пример без да споменават журналистката, по повод точно на едно разлседване, защото все пак ние с Вас се познаваме покрай курса ни за журналистически разследвания. Тя намира една жена, която се представя за сурогатна майка, и по обява на един човек отива при него за да му се предложи и да го попита колко ще ѝ плати, ако тя износи тяхното бебе. Човекът ѝ казва границите, в които би ѝ платил, и всичко това се пуска по телевизията. В момента, човекът се е оплакал в етичната комисия. И, доколкото знам, решението е в негова полза тъй като, първо, тук има елемент на провокация: при него се отива, той не е имал намерение да прави нещо противозаконно. Второ, това е един дълбоко личен проблем – проблемът, че едно семейство не може да има деца. Редно беше на този човек поне да му се замаже лицето – на престъпници им се замазва лицето, а той е показан пред цялата страна със своя проблем. Това са интимни работи, които хората пазят в тайна. Друга комисия, при която има много, много такива етични проблеми, която трябва да ги решава – това е Комисията за защита от дискриминация. Тя много често разглежда медийни казуси. Хората се оплакват, че се били засегнати от медиите като бил нарушен Закона за зашита от дискриминация. Примерно: ще ви дам едно заглавие – „Циганско семейство тормози инвалид“. Става дума за един човек, който е взет да го гледа едно семейство,; това семейство обаче му е прибрало дебитната карта, и в момента, в който му дойде пенсията, те прибират парите; тяхното обяснение е, че все пак те го гледат и харчат за него много повече пари от това, което той получава от държавата. Това може да се случи и с българско семейство, и с турско семейство – тук етническата принадлежност няма нищо общо. Затова думата „циганско“ а абсолютно излишна. Изобщо, посочването на етноса на хората. Имаме един морален казус, който се случва между хора – български граждани. Ето ги, два примера, при които наистина… казването на всички обстоятелства, кото са ни станали известни, е не само нетактично, но – неморално.

Хан : Да се върнем към функцията на редакции. Дайте примери, да кажем от Вашия личен опит, за това как редакцията защитава своите журналисти, защитава ги в съда. Дали бъгларското законодателство е направено така, че обвиненията са насочени към отделния журналист, или към колектива. Защото, например, в някои вестници дори не се публикуват имената на журналистите, а се публикува „New York Times“, да кажем.

Благов : „New York Times“ много рядко прави това, и тогава се смята, че за това е редакционно становище отговаря главния редакор. Но в нашите вестници се използват псевдоними или това, което напоследък виждам – „екип на еди-кой-си“. Така се мъчат да избегнат персоналната отговорност. Категорично, в по-голямата част от съдебните дела засегнатите съдат журналисти, защото това е по-лесно; много по-трудно е да съдиш една медия, а и опасно. Специално вестник „Стандарт“, където съм работил девет години, безусловно поемаше защитата на своите журналисти – независимо от това дали под съд беше даден вестника и авторът беше привлечен само като свидетел, или бяха съдени самите журналисти; но, все пак, собственикът на вестник „Стандарт“ е собственик и на една от най-големите адвокатски кантори в България; не знам как е в другите вестници. „Репортер 7″ също наемаше юристи за своите журналисти, и дори след като имахме няколко дела, по-онова време нещата не бяха така регламентирани като сега, ние взехме един юрист, който трябваше да идва последния ден, когато броят се приключваше редакционно, и да прочете материалите, така да се каже – имахме юридически редактор. В това , в последните двайсет години се измина доста път към по-добро, защото по времето, когато аз започвах като издател работата си, все още се предвиждаше затвор за клевета и обида, които са основните обвинения, по които съдят журналисти. Даже клеветата и обидата в медиите се смятат за по-тежко деяние и се наказват по-тежко; даже има един журналист, който е лежал в затвора. Сега това е декриминализирано, тоест – налагат се глоби. Лошото е, че глобите са много, много тежки. Днес научих, от програма „Достъп до информация“, за една врачанска журналистка, която при 350 лева заплата, е глобена 20 000 лева. Това е очевидно непосилно. Тя сигурно трябва да вземе потребителски кредит, ако ѝ дадат, разбира се, и десет-петнадесет години да изплаща тази глоба.

Хан : Това е, защото отговорността е нейна лична и редакцията не носи отговорност?

Благов : Значи, трябва да Ви кажа, че за една провинциална редакция това също е много голяма сума. Това мнозинство въведе едно изискване за разкриване на собствениците на медиите, но самата регистрация струва 5000 лева. Много са тези пари за една провинциална медия. Ще ви кажа, понеже миналата година правих семинари за разследващи журналисти в най-големит градове – Пловднив, Варна, Бургас и Русе, където живеят близо 200 000 души… в една Варна, 700 000 жители, най-големият местен вестник има 1500 тираж. И този вестник струва петдесет стотинки, представете си всичко да се продаде, ще се инкасират 750 лв – ама те не стигат до редакцията, защото разпространителят взема търговска отстъпка, около една трета от тези пари, тоест редакцията може максимум, максимум на ден да вземе 500 лв. Вие разбирате, че за нея 5000 са много, много голяма сила, защото този вестник за да се произведе, дори като материален носител, хартия и печат, са дадени доста пари, отделно, че трябва да се поддържа редакция, да се плащат заплати, информационни източници като агенции и т.н. – всичко това са значителни разходи.

Хан : А това не значи ли, че по-богатите медии могат да си позволят да правят разследвания, просто имат ресурса за това – и виновен за това е законът?

Благов : Не, законът не е виновен за това, че българският потребител е беден. Просто законите, Наказателният кодекс трябва да се промени по отношение на глобите. Според мен, глобите трябва да се едни за физически лица – тоест, за журналисти – и други за медии. И не трябва да бъдат такива чудовищни суми. Но по отношение на разследванията, това понякога отнема седмици. В големите медии средните заплати са четирицифрени, ако ги смятаме в левове. Един човек, който от две седмици се занимава с нещо, дори и други пари да не харчи, струва на редакцията вече 800 лева, защото това са 500 лв заплата плюс осигуровките. България няма условия някой да Ви остави така,както се прави в Германия, в Русия, в Америка, където има огромна аудитория, огромни тиражи, някой да Ви остави да се занимавате с едно разследване и да не правите нищо друго. Просто разследванията стават между другото, като днес проверяваш това, утре – онова, докато си вършиш всекидневните редакционни задължения.

Хан : Вие споменахте, че в чужбина има по-голяма аудитория за разследваща журналистика. В България е по-малка аудиторията само за това, или като цяло са по-малки аудиториите?

Благов : Не, изобщо е по-малка аудиторията, аз Ви говоря за големите държави – това, което важи на нас, то важи и за Сърбия, и за Гърция, и за Унгария, за тези страни, където населението е от порядъка 7-8-10 милиона души. Това предопрелеля тиража на вестниците, аудиторията – на телевизиите. Когато една телевизия се гледа от 30 милиона души, както е с една не много голяма руска или американска телевизия, или път от 100-200-300 милиона, както е с големите, тогава нейните рекламни тарифи са много по-високи, тя при това получава реклами от най-големите световни производители, тъй като аудиторията е голяма. И тя може да си позволи да изпрати един екип – аз съм се срещал с такива хора тук, хора от ARD, немски журналисти, трима души, изпратени, за две седмици, в България. Само с една-единствена цел: да направят едно определено разследване. Това могат да си го позволят само големите държави, които имат големи медии.

Хан : Тоест, за български медии международната журналистика е голяма екстра, почти е невъзможна?

Благов : Е, не бих казал невъзможна – напротив, ние сме свидетели на много добри разследвания, които се правят и у нас, но както казах, това става между другото. Освен това, нашите разследвания все пак са с локален отзвук. Ще Ви дам пример за едно СРС-разследване, което разтърси света, сно беше скъпоструващо. Това беше филмът на BBC „Да купиш игрите“, в който основното ударение, това беше върху кадрите, заснети в България с Иван Славков със скрита камера. Те показаха, че членове на Международния олимпийски комитет са готови да продадат гласовете си, и го разгласиха пред огромна аудитория. Но дори и някоя българска телевизия да беше го направила, нямаше да има този световен отзвук, първо – защото BBC е с огромен авторитет, и второ – защото е гледана от стотици милиони хора в англоезичния свят. В най-добрия случай те, използвайки разкритото от нас, ще правят свой екип, който вече да го заснеме по техните стандарти и да го разпространи, или пък ще купят нашия филм, нашия репортаж в рамките на международния видеообмен. Просто големите са си големи и това, че аудиторията в България е малка, че сме 7-8 милиона души, си казва думата.

Хан : Добре, какви са начините за правене на евтина разследваща журналистика в български условия?

Благов : Ами, първото нещо, което е необходимо, е да имаш една имаш находчивост, свежи идеи, и малко кураж – мисля, че доста интересни неща се направиха, доста интересни неща могат да се правят. Но основно трябва да се ползват или регистрите, или методите „таен клиент“ и „прикриване на професионалната самоличност“ за да се стигне до ефектни материали. Ние виждаме, примерно, Нова телевизия твърде често да използва скрита камера, този човек, за който Ви казах, който е имал проблеми с жена си да имат дете, също е заснет със скрита камера. Между другото, днес ми казаха от етичната комисия за електронни медии, че имат вече много, много казуси, при които хора се оплакват, че са заснети със скрита камера, но етичният кодекс на българските медии го разрешава. А този кодекс, както се сещате, е направен на базата на чужди кодекси. Единственото, което трябва да казваме в такива случаи на публиката е, че по този начин сме стигнали до инфомацията – че сме заснели със скрита камера или, че сме се представили за еди-какви-си, каквито не сме, или че сме платили; това са трите изисквания, които трябва да спазваме.

Хан : Нека направим сравнение между свободата на словото при информационната журналистика и при коментарната журналистика, не само при разследванията. И, да кажем, при информационната журналистика, кои са факторите, които ограничават свободата на словото, каква е ролята на gatekeeper-ите в големите медии, като цяло – на редакционния екип, и вече – в по-малките медии, интернет-сайтовете, какво е положението.

Благов : Съдебната практика е следната: фактите трябва да се доказват, а мненията – не. Тоест, в коментара си по-свободен; има един такъв случай в Смолян – областният управител се беше оплакал от месния вестник, че там се казвало, че Областната администрация безделничи. И той беше донесъл в съда справки за това колко писма са подисани и изпратени, колко предписания са дадени, колко дни командирвки има, но да покаже, че Областната администрация работи. Това беше един коментар, рубриката самата си беше за коментари, и съдът реши – и това решение влезе в сила, защото беше потвърдено от следваща инстанция – че мненията няма защо да се доказват, именно в това се състои свободата на словото – че всеки може да изкаже мнението си. Ние можем да кажем, че областният управител работи незадоволително и не се нуждаем тук от никакви доказателства. Виж, когато се говори вече за факти, когато става дума за информация, там нещата трябва да бъдат доказани. И тук, специално в интернет-медиите и във вестниците, където има заглавия, трябва да бъдем страшно внимателни, и много добре да се разпределят отговорностите вътре в редакцията, защото има случаи, когато журналисти са осъдени само заради заглавието, което при тово, те не са го слагали. Те дават материала с друго заглавие, дежурният екип го сменя, излиза във вестника така, и ги съдят и ги осъждат за заглавието. Добре е редакциите да имат вътрешни правила в това отношение. Кой какви задължения има – т. нар. „длъжностни характеристики“.

Хан : В края на интервюто да дадете някакъв съвет на студентите-журналисти, които искат да се занимават с разследваща журналистика и които ги засяга лично свободата на словото – доколко могат да имат такава свобода. Как да подходят при търсенето на работа като такива журналисти, в началото, в самото начало.

Благов : Никъде няма щат „разследващ журналист“. То трябва да ти идва отвътре и, както казах, ще си вършиш другата работа и когато правиш успешни разследвания, се налагаш като такъв, и почват да те търсят за това. Тъй че, отначало трябва да работиш – има една стара максима – за името си, после името ти започва да работи за теб. Просто трябва да се учат да събират информация, да съпоставят информацията, която са събрали, така че да стигнат до верните изводи, и нататък вече, колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че понякога ти трябва и малко шанс – просто това е нещо, без което не може. Но все пак, но все пак увеличаваме шанса, когато се подготвяме и когато се вглеждаме в нещата, когато се замисляме над тях, и си държим очите и ушите широко отворени.

Хан : Благодаря Ви.

Вадер Хан

Решихме да приложим принципа за свобода на словото на практика, затова на страницата ни „Зона без цензура“ (на последния етаж, 3-ти апартамент : ) ще публикуваме вашите мнения и анализи по темите на „Журналистически вечери“ 2011. Можете да ни изпращате текстовете си на fss.fjmk@gmail.com.

Революцийте в Арабския свят са:

• краят на деспотичните управленски режими (…рано е да се каже, но, да, има такъв вариант)
• началото на по-хубав живот за обикновените хора (…това, че едно лошо управление си е отишло едва ли автоматично означава, че ще дойде по-хубаво. Тази битка тепърва предстои)
• добър повод за по-развитите страни да се намесят във вътрешнополитическите работи на развиващите се.
• борба за петрол
• борба за влияние

Да, познахте, но статията на CNN (CNN е американска телевизия, така че имайте едно на ум като четете) разглежда феномена от гледната точка на това какво значи той за бъдещето на тероризма.

Можете да прочетете текста тук :

http://articles.cnn.com/2011-02-21/world/arab.unrest.alqaeda.analysis_1_zawahiri-al-qaeda-qaeda-style?_s=PM:WORLD

И ако Арабската пролет наистна е краят на Ал-Кайда, то тогава ролята на САЩ май е по-голяма отколкото си мислим…

По темата „Арабският свят – ами сега?“ ще говорим с Мариян Карагьозов на 3.05 / 19ч. / з.65.

Става дума за филма на Discovery Channel „Wikileaks: Truth, lies and videotape“, който можете да гледате на английски тук:

Част 1: http://www.youtube.com/watch?v=vwtgCff84jY

Част 2: http://www.youtube.com/watch?v=qdSggh_kJRQ&feature=related

Част 3: http://www.youtube.com/watch?v=EXArnBJqM60&feature=related

или с български дублаж от Zamunda.net.

Филмът е интересен с това, че представя и няколко по-малко отрзявани гледни точки -  на създателя на сайта Джулиан Асанж, на неговия доскорошен сътрудник Даниел Дормшайт-Бърг, на организацията „Reporters without borders“ и на медийните партньори на сайта световните издания Le Mond, Guardian и др (които разказват и за това как се обработва толкова много и толкова чувствителна информация).

По темата „Свободно слово vs. отговорно слово“ ще говорим на първата „Журналистическа вечер“ от „Дни на свободното слово 2011″ на 2.05 / 19ч. / з. 65 Ректорат с един от създателите на Фондация „Медийна демокрация“ Орлин Спасов.