Да..именно онези кубинци, които продължават да обедняват, които не искат да говорят за политика, защото им е писнало от нея, които нямат интернет и които не се оплакват и не искат да напускат страната си. Защото, както и Диана Иванова каза, човек не  си тръгва от Куба с усещане за несвобода. „Има ниши, в които хората избират да живеят и ние трябва  да уважаваме техния избор”, каза демократично Диана, която правейки последния си проект за Куба „Моята улица”, проект, при който различни кубинци описват улицата,  на която живеят, не усеща кубинците несвободни.

Куба не е свободна страна от гледна точка на медиите. Има една една телевизия, с много кратки новини, защото нямат бензин, има един вестник, който много  прилича на „Работническо дело”.  В Куба няма интернет, той струва 6 долара на час, а кубинците получават 10-20 долара на месец. В действителност музиката разказва много повече новини, отколкото медиите, разказа Диана. В Куба не може просто така да публикуваш, а за да публикуваш книга ти трябват  3 години, освен ако нямаш връзки, а на улиците продължава да има  комитет за защита на революцията.

И така… някои от препоръките на Диана:

http://www.desdecuba.com/generaciony/ – блог на момичето Йоанис от Хавана

Документалният филм „Бенигно. Сбогом на революцията“  на режисьорката Марлоу ван ден Берге (http://www.sidf.co.uk/films/film.php?fid=21)

книгата „Мръсна хаванска трилогия” на Педро Хуан Гутиерес http://books.janet45.com/books/269

книгата „Такава е моята родина” на Антонио Нунес Хименес

и…много много други съвременни и не толкова … разкази за живота в Куба, такъв какъвто е, а не какъвто го има в медиите.

Ако в края на първата вечер от „Дните на свободното слово” студентите в 65 аудитория на Ректората се потопиха макар и за кратко в прашните папки на журналистическите досиета в Държавна сигурност, тази вечер в 148 зала се пренесоха за няколко часа в Исландия….Там, където в момента тече медийна исландска инициатива, която търси начини как да бъде повишена свободата на словото, на  медиите и как да бъде защитена анонимността на източниците и осведомителите.

Аегир Сверисон разказа, че в момента правителството в страната на викингите се опитва да намери начин как да превърне Исландия в специално място за свободата на изказването.

Смята се, че това ще се постигне с промяна на много закони или дори с цялостна ревизия на законодателната система. В предложението на парламентарна резолюция  за това как Исландия да се превърне в специално място за защита на словото е записано и учредяването на  първите международни исландски награди за свобода на изразяване.

„Когато морала е достатъчно стабилен той не се нуждае от държавна санкция. Медиите трябва да направят така ,че да бъдат стожер на морала”, каза Сверисон. Той коментира, че в Исландия всеки един вестник има специална секция, която е предназначена за публиката, където хората могат да напишат много лични неща, техните любовни излияния или техните проблеми. Исландците смятат ,че телевизията  е проводник на американската култура и че те ще бъдат размити в тази култура.  „За исландците няма голям и малък народ, те винаги са се борили да са сред първите. Викингът ходи по света, граби и вечер сяда и пише поезия. Те никога по време на пир не са демонстрирали притежанията си.  Ние никога няма да надскочим българското у нас , не и ако не положим много усилия”, каза още Сверисон, като припомни, че 70 % от фармацевтиката в Бъглария е в исландски ръце.

Скоро ще старира първото интернет радио на Софийския университет. То все си няма име, но вече има финансиране и предстои да бъде доизграден сайта му. Начело на новата медия  официално са третокурсниците от ФЖМК  Георги Руменов и Ангел Петров, но в действителност екипа на радиото е много по-голям. За неговото появяване на бял свят помагат и Диляна Кирковска, Снежана Попова и Вяра Ангелова.  „Това няма да е място, където свободата на словото ще е изтъркано понятие, а  там тя ще е основен принцип. Това ще е медия на студентите за студентите, която да пренасочи будния студентски дух към пространство, където има как да изрази своята позиция”, сподели директорът на бъдещото радио Георги Руменов.

Той, заедно със своите колеги от профил радио в момента реализират друг радио проект – студентското предаване„Академия на неуките” , което се излъчва всяка четвъртък вечер от 21:00 до 22:00 часа по радио София.Повече информация за екипа на предаването : http://www.facebook.com/profile.php?id=100001065266170

Третокурсниците от ФЖМК, специалност „книгоиздаване” представиха първия брой от своето списание „4Publishing”. За сега от него са отпечатани едва150 бройки, които са раздадени на  библиотеките, някои от големите книжарници и някои от големите идателства у нас. Към момента то е идейно насочено към професионалните  издатели в страната, ще излиза веднъж годишно и то с некомерсиална цел.  Повече информация тук:http://publishing-su.blogspot.com/2009/11/4publishing.html

Беше представен и „Свободен вестник” – един проект, който стартира на 13 януари 2009 година като студентско издание от 8 страници. Към момента са издадени общо 12 броя, а тиражът му е 1050 броя, които се разпространяват на територията на университета и се печатат в университетската печатница. Официалното място в нета на ентусиастите от вестника е http://svobodenvestnik.blogspot.com/

В рамките на фестивала беше представен и един от най-мащабните медийни проекти на университета –телевизия „Алма Матер”, която в момента разработва и проект за изграждане на уеб-базирана платформа за обмен на медийни съдържания, създавани от млади хора за млади хора, финансирана по линия на  европейската програма „Младите в действие”.  В момента две от програмните линии на телевизията „Куку-презареждане” и „Ателие” ,които бяха номинирани в раздел „формати” на миналогодишното издание на „Златната ракла” търсят нови сценаристи. Всичко за телевизията тук : http://www.amtv.bg/

Вижте и видеото в YouTube : http://www.youtube.com/user/FreeSpeechDays#p/a/u/0/h6hEi6PMZ-s

Някак неусетно от разказа за миналото си във вестник „Демокрация”, радио „Свободна Европа” и „Нова телевизия” Коритаров започна да говори за заплахите за демокрацията и за свободата на словото, за проблемите на обществото и на неговите рефлекси, за свободата на словото днес. „Ако трябва да говорим за маргинализиране на сериозната журналистика – големият проблем идва тогава, когато журналистиката бива интерпретирана в много по-голяма степен като зона на наемни работници, отколкото на творци. Нещата не са еднозначни и незавизимо от това, какво си мислите поемате риска да заплащатe цената да бъдете граждани, дори и да ви се налага да започвате отначало”, каза той като пожела на всички да имат свободата, която радио „Свободна Европа” е давало на журналистите в него.

Там никой не ни е спирал, никой не ни е казал „недей да правиш това защото ще си имаме неприятности”,там баланса между това да бъдеш личност и творец и това да си наемен работник клонеше към това да си творец, спомни си той.  Коритаров  разказа за това как бившия вътрешен министър се е обаждал седмично по 4 пъти се обаждаше на ръководителите му в „Нова телевизия” с настояването „Разкарайте го тоя”. Днес Румен Петков изглежда либерал и демократ на фона на всичко, което наблюдаваме, коментира Коритаров и въпреки че на няколко пъти се опита да отбегне въпроса дали и днес има политици, които се опитват да оказват натиск на медиите, в крайна сметка завоелирано Коритаров коментира, че и сега има политик,  който праща sms-и на журналисти. Много ми е интересно след 150 години този политик как ще изглежда, защото в актуалното време много трудно може да му се даде оценка. Хората, които го наблюдават могат да кажат ,че е Пиночета, а хора,които го познават могат да кажат, че е демократ и всички те ще имат право, коментира журналистът. Самият той трудно говореше за миналото си в Държавна сигурност.  „В много голяма степен специалните служби получиха образ на нещо, което се е занимавало с престъпна дейност, която не е била санкционирана като такава. Хората, работили по службите са работили по модел, който се използва и днес. Чисти арийци на деморацията са тези, които заклеймяват членовете на ДС, защото няма значение какъв си бил, едно общество представлява зачитане на различността на другия. Не съм бил супер фигура, но съм бил в ситуации, в които съм защитавал националния интерес. Сам съм решавал. Ако не бях минал през това нямаше да знам, че в журналситиката всичко е възможно, стига да си го поставиш за цел, сподели той.  Коритаров призна и че продължава съдебното дело на Кеворк Кеворкян, който го съди  за 100 000 заради предаването в телевизия „Скат”, когато Коритаров заявява, че водещият на „Всяка неделя” има акции в един вестник.