Вие, българите, защо забравихте, че сте свободни?
Автор: admin | Публикувано в: Събития
В действителност въпросът е зададен на тазвечершната ни гостенка журналистката на свободна практика Диана Иванова от опозиционерът Освалдо Пая при едно от посещенията й в Куба. Тази вечер беше вечер, в която не можеш да не си зададеш въпроса дали всъщност кубинците не са по-свободни от нас… не политически, а …
Да..именно онези кубинци, които продължават да обедняват, които не искат да говорят за политика, защото им е писнало от нея, които нямат интернет и които не се оплакват и не искат да напускат страната си. Защото, както и Диана Иванова каза, човек не си тръгва от Куба с усещане за несвобода. „Има ниши, в които хората избират да живеят и ние трябва да уважаваме техния избор”, каза демократично Диана, която правейки последния си проект за Куба „Моята улица”, проект, при който различни кубинци описват улицата, на която живеят, не усеща кубинците несвободни.
Куба не е свободна страна от гледна точка на медиите. Има една една телевизия, с много кратки новини, защото нямат бензин, има един вестник, който много прилича на „Работническо дело”. В Куба няма интернет, той струва 6 долара на час, а кубинците получават 10-20 долара на месец. В действителност музиката разказва много повече новини, отколкото медиите, разказа Диана. В Куба не може просто така да публикуваш, а за да публикуваш книга ти трябват 3 години, освен ако нямаш връзки, а на улиците продължава да има комитет за защита на революцията.
И така… някои от препоръките на Диана:
http://www.desdecuba.com/generaciony/ – блог на момичето Йоанис от Хавана
Документалният филм „Бенигно. Сбогом на революцията“ на режисьорката Марлоу ван ден Берге (http://www.sidf.co.uk/films/film.php?fid=21)
книгата „Мръсна хаванска трилогия” на Педро Хуан Гутиерес http://books.janet45.com/books/269
книгата „Такава е моята родина” на Антонио Нунес Хименес
и…много много други съвременни и не толкова … разкази за живота в Куба, такъв какъвто е, а не какъвто го има в медиите.







май 12th, 2010 в 17:51
Само да допълня..
В Куба има книжарници, но там не взлизат много хора, а съвременните книги в тях изглеждат като книги на 20 години, но има и „стари“ ( от преди Революцията ) книги..пък и хората нямат пари за много книги…
май 12th, 2010 в 18:07
Казано с няколк думи : Куба те провокира да мислиш !
май 12th, 2010 в 20:10
да поправя блога на Йоанис:
http://www.desdecuba.com/generaciony/
май 12th, 2010 в 20:20
и още – за филма „Benigno, Farewell to a Revolution“ (2005, Netherlands) и за други филми, които си струват – може да се види тук от филмовата програма преди 3 години
http://www.redhouse-sofia.org/bg/projects/a_films/why_talk_cuba_1.html
август 22nd, 2010 в 22:57
It is understandable that cash makes us disembarrass. But how to act if somebody doesn’t have money? The one way is to get the credit loans and bank loan.