5ти Дни на свободното слово – май 2009 г.

Сред първияте участници в петите юбилейни Дни на свободното слово е Богомил Шопов. Заедно с Константин Павлов-Комитата и журналисти, отразявали януарските протести, те ще вземат участие в дискусията „Свободата в мрежата. Протестът“. Ето какво каза Бого за правата на хората в интернет и свободата на словото в България.

1. Има ли свобода на словото в България?

По-скоро има, тя присъства повече в Интернет, отколкото в другите медии. Вече второ изследване ни поставя в дъното на всички класации по свобода на словото, но съм сигурен, че скоро ще се издигнем, ако успеем да осъзнаем, че това, което виждаме и чуваме в медиите е по-скоро поръчано от някой, отколкото обективната истина.

2. Знаят ли потребителите в Интернет своите права и как да се борят за тях?

Уви, не ! Страшното е , че хората у нас не знаят и за техните човешки права, а цифровите са просто приложение на човешките в света на Интернет, с малки подобрения. Това подтисничество през последните стотина години е оставило голям белег на желанието за свобода и борба за права на цялата ни нация и първата стъпка би трябвало е да събудим живеца, който да ни кара да бъдем особенно внимателни и да защитаваме правата си.

3. Как самият ти се бориш за правата си?

Знам, че имам правото да НЕ мълча, което използва много добре. Освен това големи органичения, се налагат със законови мерки – скандала с подслушването на Интернет и мобилните телефони, телеком пакета за филтириране на Интернет в Евро-парламента и т.н Затова работя с нашия и с европейските парламенти, като част от организации или обединения, за да можем да спрем нарушаването на правата на всеки, включително и на мен. Освен това, съм част от една група „България е наша“, която бди и показва, всичко, което нарушава правата ни като граждани и намира начин да ги пребори.

4. Кое е най-ценното нещо, което Интернет потребителите ще загубят, ако се разреши следенето в Интернет – свободата си, личното си пространство, чувството за сигурност или..?

Ето, това е въпрос, който всеки сам за себе си, че трябва да определи. Който каже, че няма да загуби нищо е роб на една диктатура, в която правата на хората бяха забранени като понятие. Лични за мене, наблюдението без контрол ме кара да се чувствам като лишен от свобода и да се притеснявам, когато искам да се боря декократични за правата си, защото знам, че този , който наблюдава е именно, този срещу когото се боря. Спор няма, че трябва да се намери средата между сигурността на гражданите и техните права, но това е въпрос на диалог, който липсва и който по-скоро е като монолог към момента.

5. Какво трябва да знаят хората за Богомил Шопов?

Аз съм един обикновен човек, който иска да живее свободно и добре. Роден съм в месеца и годината на публикуване на RFC 675 (Създал се е интернет като понятие, създали са ме и мене).

Аз съм професионалист, който работи в сферата на Интернет. Имам опит в създаване на продукти, в новите тенденции на световната мрежа – като web 2.0, enterprise 2.0, създаване и управление на общества, в новите медии – блогове, корпоративни блогове, видео и аудио съдържание, комбиниране на съдържание. Въпреки всичко знам, че 10 е равно на 2 и програмирането в различни области също е силната ми страна. Защитавам принципите на отворения код и свободния софтуер, както и цифровите права на потребителите в Интернет. Имам и добър организационен опит, което си проличава от вече осмото голямо събитие което организирам. Гордея се и с това, че съм част от “Електронна граница”, че съм сред създателите на първото он-лайн списание за програмиране “WebDevMagazine” и на първата конференция за интернет технологии “УебТех”, която съществува от 2004 година и на първите Баркампове (BarCamp). Гордея се с това, че успях да доведа Ричард Столман в България и че всеки ден правя нещо и за себе си и за световната мрежа и за семейството си.

Освен всичко съм и част от ПП „Зелените“ и съм в листата ни за евро-изборите.

Наградата на Европейския парламент „Сахаров“ за свобода на мисълта тази година бе присъдена на китайския политически активист Ху Джия. Това обяви днес в Страсбург председателят на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг. Церемонията по връчване на наградата ще се състои на 17 декември в Страсбург.

Ху Джия е виден активист за защита на правата на човека и дисидент в Китайската народна република. Той защитава широк кръг от каузи, включително екологични въпроси, застъпничество за болните от ХИВ/СПИН и апелира за официално разследване на кървавите събития на площад „Тянанмън” от 1989 година. Той е и координатор на „движението на босите адвокати“.

Г-н Пьотеринг заяви: „Чрез присъждането на наградата „Сахаров“ на Ху Джия Европейският парламент твърдо и решително признава ежедневната борба за свобода на всички китайски защитници на правата на човека.“

Снимка: BELGA/AFP PHOTO/Frederic J BROWN

„I ain’t gonna be just a face in the crowd
You’re gonna hear my voice
When I shout it out loud“

Някои живеят защото са родени, а други защото са родени да живеят

Историята на Павлина, един от организаторите, в блога й

Вчера завършиха Дните на Свободното слово, моите първи Дни, една седмица, през която наистина се почувствах добре, почувствах се пълноценна, почувствах, че правя нещо истинско и добро, нещо полезно и важно. Защото именно вчера, след като свърши всичко, някой каза „Благодаря ви, хора. Тази инициатива е наистина много хубава. Много ми хареса.” И това е нещото, което ме накара да се усмихна, да бъда доволна от избора, че съм на това място, с тези хора.

Но то може да се види в очите на всички хора, с които направихме тази седмица факт – Симо и Калина, Алекс и Роско, Вида и Невена, Криси и Хинки, Сиси и Ицо, Марианка и Еми (и Боян от разстояние . В очите на тези хора аз виждах през цялото време пламък, блясък на мечти, да промениш или поне да направиш опит за промяна. Да дадеш на студентите, нещо от което имат нужда, да им дадеш вдъхновение или поне тема за размисъл. Да ги събудиш от апатията, да ги направиш активни, да бъдат творци на времето, в което живеем, а не пионки на системата. Това може би е по-трудният, по-обърканият и несигурен път, но това е верният път.

Дните за мен не бяха просто една седмица в която помагах, те бяха истинско изживяване, една сбъдната мечта да бъда човека, който искам да бъда. В тези няколко дни имаше толкова много и сякаш в една седмица изживях повече отколкото през последните 4 месеца. Защото вдъхновението, което ми дадоха тези 5 дни е наистина нещо истинско, нещо, което търся отдавна. Емоцията по създаването на едно събитие, досега до хората, усещането на тяхното задоволство, че поне една вечер са посветили на нещо смислено, че са си прекарали добре, че са научили нещо ново, или че по някакъв начин си ги подтикнал да мислят по-свободно за себе си и за света, е нещо неописуемо.

Защото не е достатъчно да се носиш по течението и да следваш някакъв предначертан път – от времето, от обществото или мястото. Смисълът на живота е в отклоненията, в страничните пътечки, които самият ти ще направиш, новите пътища, които след време ще вдъхновят някой друг след теб да създаде свои пътечки.

Да правиш добро е заразно, да си активен е пристрастяващо, но да бъдеш Някой, който е такъв, обаче е избор. Или както каза вчера Слав – „Някои живеят просто защото са родени”, а аз ще допълня, че има и други, които са родени, за да живеят и да събуждат живота в другите. И аз искам да съм от вторите, затова именно участвах в Дните на свободното слово, затова искам да дойдеш и ти другата година, затова искам да има повече такива инициативи.

Просто си помисли…сега е времето, когато можем да мечтаем истински и дори мечтите ни да не се сбъднат напълно, те ще имат ефект върху друг, който ще ги направи реалност след време. Затова бъди активен, имай смелостта да мечтаеш и да изричаш свободно мечтите си, бъди бунтар и новатор, бъди създател, бъди човек, който живее истински и пълноценно.

Здравейте, след обработката на събраните близо 160 отговора на анкети се оказа, че 55 души са научили за фестивала Дни на свободното слово от раздадени флайери, други 45 са видели банери, линкове или са получили имейл по интернет. Следват 32-ма души, които са видели някой от разлепените плакати. На последно място са 23-ма души, които са разбрали от приятел за Дните. Има и 2-ма, които са прочели за фестивала в списание Програмата.

Благодарим ви за обратната връзка, ще се постараем повече следващата година. Ще обърнем най-голямо внимание на рекламата в интернет, както и на останалите канали.

Сайтът на фестивала беше посетен за по-малко от 10 дни от близо 5 хиляди уникални посетители! Това е рекорд за Дните на свободното слово и за четвъртото им издание през 2008 г. Можем спокойно да кажем, че тази година достигнахме до хиляди хора!

Почти не останаха медии, които да не отразиха подробно Дните на свободното слово. Организаторите бяха гости в много предавания на живо и на запис по националните телевизии и радиа, както и по други, по-малки медии. Скоро ще се опитаме да публикуваме тук пресклипинг – кои медии отразиха събитието.

Благодарим не на последно място и на нашите партньори, както и на всички малко или много замесени в събитието, и на тези, които го подкрепяха! Вярваме, че заедно допринесохме за утвърждаването на свободата на словото в България!

Екипът на Дни на свободното слово 2008

Студентски съвет към Факултета по журналистика в СУ

Хареса ли ви?

Здравейте, фотоконкурсът „Свобода през обектив“ приключи. Десет от участниците получиха грамоти. На този адрес можете да видите кои са те. След кратко недоразумение стана ясно, че победителят в конкурса Петър Петров с тази снимка е професионален фотограф. Извиняваме се за недоразумението! Не бяхме посочили в плаката за конкурса, че е само за студенти. Това беше написано в условията в сайта.

След пернареждане на победителите, вторият стана първи, третият втори, а за трето място беше избран следващият в класирането. И така това са победителите, които ще получат наградите от 100, 60 и 40 лв.

ПЪРВО МЯСТО

Ивайло Атанасов

——————————

ВТОРО МЯСТО

Калина Текелиева

———————————

ТРЕТО МЯСТО

Добрин Станев

—————————————-

Благодарим на Надежда Чипева, която много ни помогна при избора на финалистите и също ще има много ценна роля при определянето на победителя. Вие също можете да ни кажете какво мислите за фотографиите, оставяйки кратък коментар под всяка от тях.

На победителите честито!

През първите 2 дни от фестивала екип на новата Re:TV снимаше най-интересните     моменти от лекциите на нашите гости и дискусиите след тях. Снощи започна и     излъчването на половинчасови фрагменти.

Може да гледате тук вечер след 23.30 и сутрин от 10.00. Другата седмица тук в сайта ще качим пълните записи от Дните, които от Re:TV ще ни предоставят. Така че всеки, който не е бил на фестивала ще оже да ги гледа! Благодарим на колегите от новата телевизия!

За онези, които изпуснаха, ще кажем, че наистина са изгубили. просто защото гостите ни направиха интересни, дори исторически разкрития. Че например първоначалното „Ку-Ку“ е било съставяно от студенти от Комсомола и демократично настроени младежи и е било толкова добро, именно защото е имало вътрешно противопоставяне. И сега си личеше, че Радо Чолаков и Снежка Симеонова не са били особено „за“ Атомното Ку-Ку.

Гостите ни за малко не се скараха, но им прави чест, че се събраха заедно, за да споделят опита си с младите. Може би си спомняте едно предаване на Шоуто на Слави, когато Камен за първи път гостуваше на Слави и двамата разказваха на аудиторията сантиментални истории. И двамата плакаха. Тази вечер кукувците не плакаха, но бяха по-истински от всякога.

Радо Чолаков: „Ние отворихме бутилката и пуснахме духа. В едно демократично и либерално общество обаче подобно предаване не би минало и целият екип би влязъл моментално в затвора.“

Нидал Алгафари: „Премиерът разбра за ситуацията час и половина след края на предаването, а от АЕЦ-а се обаждаха в телевизията да питат какво става при тях. Иначе целта ни беше да покажем, че не само от един факт може да се получи събитие, но и от едно псевдосъбитие да се направи факт.“

Жоро Крумов: „И не разбирам защо ви е смешно, защото по онова време БТ беше единствената медия.“

Петър Курумбашев: „Сега едва ли може да се повтори предаването, защото то показваше, че може да води телевизията в каквато си посока поиска.“

Радо Чолаков: „Тогава пред екраните бяха 5 милиона, защото „Ку-ку“ им даваше нещо, което досега не им беше показвано. И хората ни вярваха. И тогава, и сега България има нужда от журналистика, която да акумулира доверие.“